Сякаш става нещо с мене
Сякаш става нещо с мене
не съм пила, а се чувствам пияна,
в жилите ми лудо вино тече,
в спомените пак съм се свряла.
Вървим притиснати един до друг,
докато потънем в сянката на двора,
от южния край на небето, в кръг,
огряват звездите стобора.
Мракът пълзи лениво от ниското,
раздипля сиво черна премяна
и обгръща върховете замислени,
притискайки сластно земята.
Аз докосвам нежно ръцете ти,
да почувствам лудостта на гърдите,
пламъците на страстта ме люлеят,
и припламват искри във очите.
Погледите се сливат в искра,
устните в дълготрайна целувка,
грабна ръцете ми и ме разлюля,
забравили за всичко на света!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
