M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
16.03.2022 г., 21:20 ч.

Сякаш става нещо с мене 

  Поезия » Любовна
686 3 12

Сякаш става нещо с мене

не съм пила, а се чувствам пияна,

в жилите ми лудо вино тече,

в спомените пак съм се свряла.

 

Вървим притиснати един до друг,

докато потънем в сянката на двора,

от южния край на небето, в кръг,

огряват звездите стобора.

 

Мракът пълзи лениво от ниското,

раздипля сиво черна премяна

и обгръща върховете замислени,

притискайки сластно земята.

 

Аз докосвам нежно ръцете ти,

да почувствам лудостта на гърдите,

пламъците на страстта ме люлеят,

и припламват искри във очите.

 

Погледите се сливат в искра,

устните в дълготрайна  целувка,

грабна ръцете ми и ме разлюля,

забравили за всичко на света!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е Роси, много си точна, нещо загубим, друго спасим, но трябва напред да продължим! Благодаря ти че коментира мила!
  • Ние сме цели, тогава когато имаме спомени които ни топлят! Поздравления, Миночка!
  • Благодаря ти скъпа Жени, бъди здрава!
  • Много близо до мен е този стих, Мина!
  • Теодора, благодаря ти че постави стиха в любими! Хубав ден ти желая!
  • Пепи, много хубав коментар и това че си тука, много добре ми подейства, зарадва ме, нека ти е хубаво на душата!
  • 🤗 Когато някой ти липсва и е в спомените с теб, не мисля, че е самота, а болка, преродена в спомен. Самота е ако няма кой да ти липсва.
    Като танц е, поздравления!
  • Младен, вече зная, че самотата се лекува със спомените, иначе е тъжно и тъмно в душата. Благодаря ти за хубавия коментар и за Любими, нека денят те дари с хубави моменти, които да те топлят!
  • Спомените остават да съхраняват най-святото и хубавото, от което времето се опитва да ни лиши. Поздравление, Миночка!
  • Благодаря ти, Тъжен, зарадва ме твоето присъствие, бъди здрав!
  • Радвам се да те видя тук, Георги, благодаря,бъди здрав!
  • Много ми хареса.
Предложения
: ??:??