4 jul 2008, 7:21

... сякаш съм обичала отново 

  Poesía
489 0 1
Отпивам бавно на глътки от раздялата,
тихо мълком се прибирам...
... раздала съм като просякиня цялото,
а лудата във мен за зов напира...

И къса се оная струна,
дето замлъкнала стоеше в мрака...
... кога някой за тебе се е върнал,
пита ме жената, дето толкоз много плака...

А ти ми каза: "Не се привързвай много"
и тръгна сломен от своето величие...
А моите устни шепнеха на Бога,
ала заспаха в туй четиристишие...

И плачех аз в ръце ти самотна,
ти тешеше ме в своята утеха...
На раздяла в прегръдките ти бях сиротна,
бледа, слаба, като остаряла дреха...

Не молех да се върнеш. Ти не би го сторил.
И сега седя сама и плача...
Сякаш се върнах в епизод повторен,
сякаш съм обичала отново... аз, горката.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако го поогледаш още малко може да стане много по-хубаво!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??