Отпивам бавно на глътки от раздялата,
тихо мълком се прибирам...
... раздала съм като просякиня цялото,
а лудата във мен за зов напира...
И къса се оная струна,
дето замлъкнала стоеше в мрака...
... кога някой за тебе се е върнал,
пита ме жената, дето толкоз много плака...
А ти ми каза: "Не се привързвай много"
и тръгна сломен от своето величие...
А моите устни шепнеха на Бога,
ала заспаха в туй четиристишие... ...