10 jul 2008, 7:10

Сякаш със злоба 

  Poesía » De amor
931 0 1
Завистлива умора захапа ръцете ми
и болката заваля като дъжд.
Тъгата удари с плесница лицето ми...
Самотата нахлу изведнъж.
Посочи ме с пръсти предателство черно.
Ритна ме право в душата.
По лицето ударено закапаха едро
сълзи и се спуснаха към земята.
Омразата ме целуна,
а после ухапа до кръв
плахите устни
и се спусна по нежната гръд. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??