Сякаш със злоба

Завистлива умора захапа ръцете ми
и болката заваля като дъжд.
Тъгата удари с плесница лицето ми...
Самотата нахлу изведнъж.

Посочи ме с пръсти предателство черно.
Ритна ме право в душата.
По лицето ударено закапаха едро
сълзи и се спуснаха към земята.

Омразата ме целуна,
а после ухапа до кръв
плахите устни
и се спусна по нежната гръд.

Прониза сърцето ми с нокти ръждясали,
отпи от кръвта ми.
Очите и тъмни - на мухъл замязали -
се вдигнаха към врата ми.

Тогава посегна с ръце към гръкляна,
стисна жестоко "Сякаш със злоба"...
От недостиг на въздух се чувствах пияна...
Опитах се, опитах се да се боря...

Просто за миг чувствата в мене
убиха всяка представа за нас,
да... за нас и за тебе...

...

Не помня какво е ставало после
битката беше жестока
Защо ли?Защо?!
Опитах на изневярата сока.

...да,видях те със нея!