10 июл. 2008 г., 07:10

Сякаш със злоба

1.1K 0 1
Завистлива умора захапа ръцете ми
и болката заваля като дъжд.
Тъгата удари с плесница лицето ми...
Самотата нахлу изведнъж.

Посочи ме с пръсти предателство черно.
Ритна ме право в душата.
По лицето ударено закапаха едро
сълзи и се спуснаха към земята.

Омразата ме целуна,
а после ухапа до кръв
плахите устни
и се спусна по нежната гръд.

Прониза сърцето ми с нокти ръждясали,
отпи от кръвта ми.
Очите и тъмни - на мухъл замязали -
се вдигнаха към врата ми.

Тогава посегна с ръце към гръкляна,
стисна жестоко "Сякаш със злоба"...
От недостиг на въздух се чувствах пияна...
Опитах се, опитах се да се боря...

Просто за миг чувствата в мене
убиха всяка представа за нас,
да... за нас и за тебе...

...

Не помня какво е ставало после
битката беше жестока
Защо ли?Защо?!
Опитах на изневярата сока.

...да,видях те със нея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...