8 jul 2006, 7:25

Сянка 

  Poesía
714 0 4

Привечер се подпирам на мъглата.

Тя е в мислите ми. Небето е долу под мен.

Наблюдавам го с блудкав поглед.

Всички желания са мъртви.

Лющят се едно по едно...

И падат черни.
Небето е гробница за птици.

Превръщам се в сянка от притъпеност.

Един ексхибиционист в един пуст парк.

Ветрея се на раменете на живота.

Накъсан като старо чергило...

© Майк Тайсън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??