Привечер се подпирам на мъглата.
Тя е в мислите ми. Небето е долу под мен.
Наблюдавам го с блудкав поглед.
Всички желания са мъртви.
Лющят се едно по едно...
И падат черни.
Небето е гробница за птици.
Превръщам се в сянка от притъпеност.
Един ексхибиционист в един пуст парк.
Ветрея се на раменете на живота.
Накъсан като старо чергило...