8 июл. 2006 г., 07:25

Сянка 

  Поэзия
702 0 4

Привечер се подпирам на мъглата.

Тя е в мислите ми. Небето е долу под мен.

Наблюдавам го с блудкав поглед.

Всички желания са мъртви.

Лющят се едно по едно...

И падат черни.
Небето е гробница за птици.

Превръщам се в сянка от притъпеност.

Един ексхибиционист в един пуст парк.

Ветрея се на раменете на живота.

Накъсан като старо чергило...

© Майк Тайсън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??