8.07.2006 г., 7:25 ч.

Сянка 

  Поезия
725 0 4

Привечер се подпирам на мъглата.

Тя е в мислите ми. Небето е долу под мен.

Наблюдавам го с блудкав поглед.

Всички желания са мъртви.

Лющят се едно по едно...

И падат черни.
Небето е гробница за птици.

Превръщам се в сянка от притъпеност.

Един ексхибиционист в един пуст парк.

Ветрея се на раменете на живота.

Накъсан като старо чергило...

© Майк Тайсън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??