Сянка
Привечер се подпирам на мъглата.
Тя е в мислите ми. Небето е долу под мен.
Наблюдавам го с блудкав поглед.
Всички желания са мъртви.
Лющят се едно по едно...
И падат черни.
Небето е гробница за птици.
Превръщам се в сянка от притъпеност.
Един ексхибиционист в един пуст парк.
Ветрея се на раменете на живота.
Накъсан като старо чергило...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Майк Тайсън Всички права запазени
