26 dic 2004, 17:59
Сянка
1002
0
0
Намирам се в стая без изход,
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ,
прегърнал ме със ледени ръце.
Плаши ме отсъствието на всеки звук.
Говоря без глас. Нямам лице.
Вървя напред.
Не се блъскам в стени.
Отпред няма нищо.
Зад себе си оставих само скали.
Вратът ми стяга тънко въже.,
Да го скъсам протягам ръце...
Но там няма нищо.
Аз съм сянка...
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ,
прегърнал ме със ледени ръце.
Плаши ме отсъствието на всеки звук.
Говоря без глас. Нямам лице.
Вървя напред.
Не се блъскам в стени.
Отпред няма нищо.
Зад себе си оставих само скали.
Вратът ми стяга тънко въже.,
Да го скъсам протягам ръце...
Но там няма нищо.
Аз съм сянка...
© Кери Исова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
