Сянка

Намирам се в стая без изход,
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ,
прегърнал ме със ледени ръце.
Плаши ме отсъствието на всеки звук.
Говоря без глас. Нямам лице.

Вървя напред.
Не се блъскам в стени.
Отпред няма нищо.
Зад себе си оставих само скали.
Вратът ми стяга тънко въже.,
Да го скъсам протягам ръце...
Но там няма нищо.
Аз съм сянка...