Сянка

26 дек. 2004 г., 17:59

Поэзия

1074 0 0

Намирам се в стая без изход,
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ,
прегърнал ме със ледени ръце.
Плаши ме отсъствието на всеки звук.
Говоря без глас. Нямам лице.

Вървя напред.
Не се блъскам в стени.
Отпред няма нищо.
Зад себе си оставих само скали.
Вратът ми стяга тънко въже.,
Да го скъсам протягам ръце...
Но там няма нищо.
Аз съм сянка...

Сянка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения