В светлината на един прожектор
намерих своето пристанище.
такова равничко, спокойно
и без особено призвание...
Така замрях на колене и пуснах котва,
застопорих сърцето си на НЕ.
Напъвах се единствено да дишам
йодиран въздух с мирис на море.
Поклащах се спокойно, можех и да пиша,
но стиховете пак започваха с НЕ...
не те видях, не те и търсих,
не чух аз вече нищичко за теб. ...