Сянка
541
0
0
В светлината на един прожектор
намерих своето пристанище.
такова равничко, спокойно
и без особено призвание...
Така замрях на колене и пуснах котва,
застопорих сърцето си на НЕ.
Напъвах се единствено да дишам
йодиран въздух с мирис на море.
Поклащах се спокойно, можех и да пиша,
но стиховете пак започваха с НЕ...
не те видях, не те и търсих,
не чух аз вече нищичко за теб.
Житейската салата с морска сол поръсих
и кръстих я дори на теб.
Нарекох я с твоето познато име,
за да не хапна повече от нея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яни Всички права запазени
