29 abr 2015, 20:04

Сянка 

  Poesía » Versos blancos
715 0 1

Има сянка във небето.
Има сянка и във мен.
Сянка на забравена усмивка,
сянка на
отминал
слънчев
ден.
Сянка на потъпкана надежда
и на песента на
лятната
Луна,
водеща ме през морето от забрава,
пазеща един изгубен миг.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми носталгичния ти стих,
    повторението акцентира на
    това, което е загубено или забравено.
    Привет!
Propuestas
: ??:??