Apr 29, 2015, 8:04 PM

Сянка 

  Poetry » White poetry
748 0 1

Има сянка във небето.
Има сянка и във мен.
Сянка на забравена усмивка,
сянка на
отминал
слънчев
ден.
Сянка на потъпкана надежда
и на песента на
лятната
Луна,
водеща ме през морето от забрава,
пазеща един изгубен миг.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми носталгичния ти стих,
    повторението акцентира на
    това, което е загубено или забравено.
    Привет!
Random works
: ??:??