StereoFerret
10 1
29.04.2015 г., 20:04 ч.

Сянка 

  Поезия » Бели стихове
749 0 1

Има сянка във небето.
Има сянка и във мен.
Сянка на забравена усмивка,
сянка на
отминал
слънчев
ден.
Сянка на потъпкана надежда
и на песента на
лятната
Луна,
водеща ме през морето от забрава,
пазеща един изгубен миг.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми носталгичния ти стих,
    повторението акцентира на
    това, което е загубено или забравено.
    Привет!
Предложения
: ??:??