20 dic 2007, 15:25

Сянка на спомен 

  Poesía » De amor
614 0 6

     Зад ъгъла спря ме усмивка една.

     Поздрави и отмина.

     Но вслушана в стъпки, усетих как спря.

     Отмина, но стопли паважа и мен в утринта.

     И от сянка превърна се в спомен.

     Защо ме боли?

     Не съм виждала даже аз тези очи.

     Прониза сърцето със остър кинжал

     и пръсна край мен светлина в небивал ритуал.

     С вързоп от усмивки аз бях на гърба,

     но трябваше само една, а липсваше тя.

     Проклех аз вързопа и протегнах ръка,

     да взема от други... твойта сълза.

     Не разбрах как се случи, но в мига я познах.

     На моите нощи тя беше греха.

 

    Ще тръгна след теб без посока.

    Ще следвам таз сянка, която откри ми света.

    И малко ще искам, усмивка една.

    Но така ще съм нечия роза, незахвърлена в калта.

     Таня Кирилова 12.12.2007г.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поезията е магия ,а в теб тя е в изобилие Прекрасно!
  • Благодаря на всички за отзивите!Нека сме обичани и да обичаме!Благодаря от сърце!
  • Страхотно!!!
  • Обещаващо! Много добро. Ще се връщам пеи теб да те чета. Добре дошла в нашата "къщичка".
  • Добре дошла, Таня!
    Радвам се да те видя и тук.
    Имаш прекрасни стихове и знам, че ще имаш успех!
    Поздрачета от мен!
  • Много е хубаво Усмихвай се повече и ти! Нека някой тръгне след твоята усмивка
Propuestas
: ??:??