Сянка на спомен
Зад ъгъла спря ме усмивка една.
Поздрави и отмина.
Но вслушана в стъпки, усетих как спря.
Отмина, но стопли паважа и мен в утринта.
И от сянка превърна се в спомен.
Защо ме боли?
Не съм виждала даже аз тези очи.
Прониза сърцето със остър кинжал
и пръсна край мен светлина в небивал ритуал.
С вързоп от усмивки аз бях на гърба,
но трябваше само една, а липсваше тя.
Проклех аз вързопа и протегнах ръка,
да взема от други... твойта сълза.
Не разбрах как се случи, но в мига я познах.
На моите нощи тя беше греха.
Ще тръгна след теб без посока.
Ще следвам таз сянка, която откри ми света.
И малко ще искам, усмивка една.
Но така ще съм нечия роза, незахвърлена в калта.
Таня Кирилова 12.12.2007г.© Таня Кирилова All rights reserved.
