Сянка в стаята
С Я Н К А В С Т А Я Т А
_____________________________________
Една стая
с разхвърляни
фасове по ъглите.
Една стая,
покрита със паяжини
крещяща самота.
Една стая,
зарита под угаснали
въглени...
В която само моята сянка остана.
2009 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аз ти благодаря, Илко, за голямата Душа...
-
Благодаря ти, Феникс, за надеждицата, що ми даваш...
Здравей! -
Много хубав стих и прекрасно представяне на самотата! Но защо не провериш под угасналите въглени...може би там е останало скрито малко тлеещо въгленче, което ще разчисти паяжините и фасовете по ъглите, и ще прогони самотата. Ако ли не - запали ново въгленче! Защо да оставаме вечни сенки като заслужаваме много повече?! Убеден съм, че и ти го заслужаваш!
-
Права си, Елена, понякога тишината е най-добрият събеседник.
Благодаря! -
Поздрав за стиха, Виктор! Понякога във тишината отговор се крие!
-
За сенките, Али!
-
Я гледай ти каква изненада?...
Здравей, Маргарита! -
Я гледай, колко интересно!
-
Трогнат съм от вниманието ви, Росица, Магдалена.
Здравейте! -
натъжи ме...
но докато има сянка...нищо не е изгубено...
хубава форма... -
Да, Радост, хайку е. Само че 3 в 1.
Благодаря ти. Много!!! -
с усещането за хайку - един автопортрет.
поздрав за различния стих! -
Признателен съм ви, Ваня, Весела, Валка.
Благодаря ви, че наминахте и се поспряхте! -
Понякога и от това имаме нужда, да останем сами със себеси и преосмислим нещата.
Аз поне така го тълкувам.
Поздрави! -
!!!
Една сянка и въглени тлеещи, докосващи с тихи слова...
Поздрави!!! -
Има един рубай на Омар Хаям:"По-добре е да си гладен, отколкото да ядеш какво да е.И по-добре е да си сам, отколкото с кого да е".Понякога се чувстваме самотни, макар и сред много хора, понякога щастливи, макар сами!Поздрави за красивия стих!
-
Щом, той е Сянка, значи ти си запалената свещ или...Слънцето, което...не спи. Ох, олекна ми, че разбрах!!! То си е истина, че на сенки заприличвате като дойде дамата, онази Истинската, така че не се знае, това за сенките...кой, кой е. Само нека да са от свещички или от слънчеви усмивки!!! И не съм те объркала с лирическия, просто така ми дойде след като го прочетох, защото не обичам паяжини от крещяща самота, мразя ги!
-
Аз ще разказвам, ама стига да има за какво.
Все пак лирическият ми герой е... Сянка.
-
Не бързай, едно по едно, стъпка по стъпка...бавно...А после?! После, ще разказваш!!!
-
Благодаря ти, Светлана!
Права си, дето тая "бъркотия" има потребност от развихрила се дама.
И свещи!!!...
Само едно не ми е ясно - когато догорят свещите. И Сянката изчезне.
Какво ще стане после?
-
Разхвърляни фасове, паяжини, угаснали въглени.. Каква сянка в тази бъркотия?! Тук яко трябва да се развихри жена!!! Тогава сянката няма да е една и ми хрумна, че добре ще изглежда на запалени свещи например.
-
Да, Белла, с тази разлика, дето сянката е само една.
За жалост...
Благодаря ти! -
Моля!
Напълно е заслужено, Недостъпнице!
Радвам се, че ти бях първия читател тук.
____________________________________________________
Благодаря ти, Диана!!!
Да се надяваме, че все още е останало някое живо въгленче... -
О, благодаря за оценката на скромната ми творбичка! Не знам колко е силно, но определено е само началото! :P
-
Благодаря ви, Весела, Ангеле, Стилияна.
Зная, Ачо, как да не зная... -
Кратко, ясно и много въздействащо!
-
Човек може и да е сам, важното е да не е самотен!
Поздрав! -
Поздравления, Викторе!
И в самотата пак сме силни...знаеш това! -
Благодаря ви много, Ивон, Райсън, Марианка, Лунна Светлина, Паула, Таня, Жарава.
Здравейти всички! -
Тъжно е!
Стая и в нея само сянка!
Стихът обаче запълва празнотата! -
Поздрав, Вик!
-
И ...мисъл...Поздрав!
-
Една стая, обвита с тишина,
и самота постлана.
Света, в който моята сянка остана.
Бъди!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
