8 dic 2009, 21:19

Сянка в стаята

  Poesía
1K 0 33

 

 

 

 

 

                                    С Я Н К А   В   С Т А Я Т А

 

            _____________________________________

 

 

 

 

 

                                     Една стая

 

                                               с разхвърляни

 

                                                          фасове по ъглите.

 

 

 

                                     Една стая,

 

                                               покрита със паяжини

 

                                                                     крещяща самота.

 

 

                                     Една стая,

 

                                                зарита под угаснали

 

                                                                                въглени...

 

 

 

 

                                     В която само моята сянка остана.

 

 

 

 

 

                                    2009 г.

 

 

                                                                          Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз ти благодаря, Илко, за голямата Душа...
  • Благодаря ти, Феникс, за надеждицата, що ми даваш...
    Здравей!
  • Много хубав стих и прекрасно представяне на самотата! Но защо не провериш под угасналите въглени...може би там е останало скрито малко тлеещо въгленче, което ще разчисти паяжините и фасовете по ъглите, и ще прогони самотата. Ако ли не - запали ново въгленче! Защо да оставаме вечни сенки като заслужаваме много повече?! Убеден съм, че и ти го заслужаваш!
  • Права си, Елена, понякога тишината е най-добрият събеседник.
    Благодаря!
  • Поздрав за стиха, Виктор! Понякога във тишината отговор се крие!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...