Сянка в стаята

Поэзия

1K 0 33

С Я Н К А В С Т А Я Т А

_____________________________________

Една стая

с разхвърляни

фасове по ъглите.

Една стая,

покрита със паяжини

крещяща самота.

Една стая,

зарита под угаснали

въглени...

В която само моята сянка остана.

2009 г.

Виктор БОРДЖИЕВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Аз ти благодаря, Илко, за голямата Душа...

2009-12-26T03:02:45+02:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Благодаря ти, Феникс, за надеждицата, що ми даваш...
Здравей!

2009-12-12T02:47:25+02:00
feniks67 (Феникс)

Много хубав стих и прекрасно представяне на самотата! Но защо не провериш под угасналите въглени...може би там е останало скрито малко тлеещо въгленче, което ще разчисти паяжините и фасовете по ъглите, и ще прогони самотата. Ако ли не - запали ново въгленче! Защо да оставаме вечни сенки като заслужаваме много повече?! Убеден съм, че и ти го заслужаваш!

2009-12-11T13:32:38+02:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Права си, Елена, понякога тишината е най-добрият събеседник.
Благодаря!

2009-12-11T11:39:48+02:00
elena_simona (Елена Найденова)

Поздрав за стиха, Виктор! Понякога във тишината отговор се крие!

2009-12-11T11:02:00+02:00