Dec 8, 2009, 9:19 PM

Сянка в стаята 

  Poetry
790 0 33

 

 

 

 

 

                                    С Я Н К А   В   С Т А Я Т А

 

            _____________________________________

 

 

 

 

 

                                     Една стая

 

                                               с разхвърляни

 

                                                          фасове по ъглите.

 

 

 

                                     Една стая,

 

                                               покрита със паяжини

 

                                                                     крещяща самота.

 

 

                                     Една стая,

 

                                                зарита под угаснали

 

                                                                                въглени...

 

 

 

 

                                     В която само моята сянка остана.

 

 

 

 

 

                                    2009 г.

 

 

                                                                          Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз ти благодаря, Илко, за голямата Душа...
  • Благодаря ти, Феникс, за надеждицата, що ми даваш...
    Здравей!
  • Много хубав стих и прекрасно представяне на самотата! Но защо не провериш под угасналите въглени...може би там е останало скрито малко тлеещо въгленче, което ще разчисти паяжините и фасовете по ъглите, и ще прогони самотата. Ако ли не - запали ново въгленче! Защо да оставаме вечни сенки като заслужаваме много повече?! Убеден съм, че и ти го заслужаваш!
  • Права си, Елена, понякога тишината е най-добрият събеседник.
    Благодаря!
  • Поздрав за стиха, Виктор! Понякога във тишината отговор се крие!
  • За сенките, Али!
  • Я гледай ти каква изненада?...
    Здравей, Маргарита!
  • Я гледай, колко интересно!
  • Трогнат съм от вниманието ви, Росица, Магдалена.
    Здравейте!
  • натъжи ме...
    но докато има сянка...нищо не е изгубено...
    хубава форма...
  • Да, Радост, хайку е. Само че 3 в 1.
    Благодаря ти. Много!!!
  • с усещането за хайку - един автопортрет.
    поздрав за различния стих!
  • Признателен съм ви, Ваня, Весела, Валка.
    Благодаря ви, че наминахте и се поспряхте!
  • Понякога и от това имаме нужда, да останем сами със себеси и преосмислим нещата.
    Аз поне така го тълкувам.
    Поздрави!
  • !!!
    Една сянка и въглени тлеещи, докосващи с тихи слова...
    Поздрави!!!
  • Има един рубай на Омар Хаям:"По-добре е да си гладен, отколкото да ядеш какво да е.И по-добре е да си сам, отколкото с кого да е".Понякога се чувстваме самотни, макар и сред много хора, понякога щастливи, макар сами!Поздрави за красивия стих!
  • Щом, той е Сянка, значи ти си запалената свещ или...Слънцето, което...не спи. Ох, олекна ми, че разбрах!!! То си е истина, че на сенки заприличвате като дойде дамата, онази Истинската, така че не се знае, това за сенките...кой, кой е. Само нека да са от свещички или от слънчеви усмивки!!! И не съм те объркала с лирическия, просто така ми дойде след като го прочетох, защото не обичам паяжини от крещяща самота, мразя ги!
  • Аз ще разказвам, ама стига да има за какво.
    Все пак лирическият ми герой е... Сянка.

  • Не бързай, едно по едно, стъпка по стъпка...бавно...А после?! После, ще разказваш!!!
  • Благодаря ти, Светлана!
    Права си, дето тая "бъркотия" има потребност от развихрила се дама.
    И свещи!!!...
    Само едно не ми е ясно - когато догорят свещите. И Сянката изчезне.
    Какво ще стане после?
  • Разхвърляни фасове, паяжини, угаснали въглени.. Каква сянка в тази бъркотия?! Тук яко трябва да се развихри жена!!! Тогава сянката няма да е една и ми хрумна, че добре ще изглежда на запалени свещи например.
  • Да, Белла, с тази разлика, дето сянката е само една.
    За жалост...
    Благодаря ти!
  • Моля!
    Напълно е заслужено, Недостъпнице!
    Радвам се, че ти бях първия читател тук.
    ____________________________________________________
    Благодаря ти, Диана!!!
    Да се надяваме, че все още е останало някое живо въгленче...
  • О, благодаря за оценката на скромната ми творбичка! Не знам колко е силно, но определено е само началото! :P
  • Благодаря ви, Весела, Ангеле, Стилияна.
    Зная, Ачо, как да не зная...
  • Кратко, ясно и много въздействащо!
  • Човек може и да е сам, важното е да не е самотен!
    Поздрав!
  • Поздравления, Викторе!
    И в самотата пак сме силни...знаеш това!
  • Благодаря ви много, Ивон, Райсън, Марианка, Лунна Светлина, Паула, Таня, Жарава.
    Здравейти всички!
  • Тъжно е!
    Стая и в нея само сянка!
    Стихът обаче запълва празнотата!
  • Поздрав, Вик!
  • И ...мисъл...Поздрав!
  • Една стая, обвита с тишина,
    и самота постлана.
    Света, в който моята сянка остана.
    Бъди!
Random works
: ??:??