VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Dec 8, 2009, 9:19 PM

Сянка в стаята

  Poetry
1K 0 33

 

 

 

 

 

                                    С Я Н К А   В   С Т А Я Т А

 

            _____________________________________

 

 

 

 

 

                                     Една стая

 

                                               с разхвърляни

 

                                                          фасове по ъглите.

 

 

 

                                     Една стая,

 

                                               покрита със паяжини

 

                                                                     крещяща самота.

 

 

                                     Една стая,

 

                                                зарита под угаснали

 

                                                                                въглени...

 

 

 

 

                                     В която само моята сянка остана.

 

 

 

 

 

                                    2009 г.

 

 

                                                                          Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Аз ти благодаря, Илко, за голямата Душа...
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Благодаря ти, Феникс, за надеждицата, що ми даваш...
    Здравей!
  • feniks67 (Феникс)
    feniks67 (Феникс)
    Много хубав стих и прекрасно представяне на самотата! Но защо не провериш под угасналите въглени...може би там е останало скрито малко тлеещо въгленче, което ще разчисти паяжините и фасовете по ъглите, и ще прогони самотата. Ако ли не - запали ново въгленче! Защо да оставаме вечни сенки като заслужаваме много повече?! Убеден съм, че и ти го заслужаваш!
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Права си, Елена, понякога тишината е най-добрият събеседник.
    Благодаря!
  • elena_simona (Елена Найденова)
    elena_simona (Елена Найденова)
    Поздрав за стиха, Виктор! Понякога във тишината отговор се крие!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0