25 jun 2019, 19:14

Събери крилата

942 2 1

Тя е кучка. И е ангел шестокрил! 

Кръв в дробовете.

И песен на сирена. 

Тя е сгърчена на пода неизмит.  

И е мълния на бляскавата сцена.  

 

Още с раждането

в кошница те слага –

пускате по жълтите води[i]

Срутва те с небесната си слава.

Мъчи те през земните ти дни.

Ти си мишката

във ноктите й остри.

„Буболечката“[ii] на нейната стена.  

И да молиш Бога, и да постиш – 

влачи те във своята река. 

 

Ах, съдбата ли е?

„Майната й!“ казваш.

Бос в жаравата й

можеш да вървиш. 

Себе си и нея да наказваш. 

Като мавър – да я удушиш.  

Не тя тебе –

ти ще я въртиш  

върху шиш –  

пречупена, без воля.

Изневерите й няма да простиш.

Във зандан безок

ще я затвориш.

С нож корема на небето ще разпориш,

ще разплачеш милион звезди.

Нека, вместо нея отговорят:

Най-накрая –

кой ще победи?

 

Спри! Човече, събери крилата!

Мами те съдбата,

докато си  жив.   

Крез е казал: „Само след смъртта си, 

ще познаеш, бил ли си щастлив!“ 

 

Маргарита Мартинова

 


[i]  Веднага след раждането пророк Мойсей е бил пуснат в кошница по водите на река Нил.

[ii] Буболечката (насекомото), в което се превръща главният герой от разказа „Метаморфозата“ на Франц Кафка

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Margarita Martinova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...