25.06.2019 г., 19:14

Събери крилата

955 2 1

Тя е кучка. И е ангел шестокрил! 

Кръв в дробовете.

И песен на сирена. 

Тя е сгърчена на пода неизмит.  

И е мълния на бляскавата сцена.  

 

Още с раждането

в кошница те слага –

пускате по жълтите води[i]

Срутва те с небесната си слава.

Мъчи те през земните ти дни.

Ти си мишката

във ноктите й остри.

„Буболечката“[ii] на нейната стена.  

И да молиш Бога, и да постиш – 

влачи те във своята река. 

 

Ах, съдбата ли е?

„Майната й!“ казваш.

Бос в жаравата й

можеш да вървиш. 

Себе си и нея да наказваш. 

Като мавър – да я удушиш.  

Не тя тебе –

ти ще я въртиш  

върху шиш –  

пречупена, без воля.

Изневерите й няма да простиш.

Във зандан безок

ще я затвориш.

С нож корема на небето ще разпориш,

ще разплачеш милион звезди.

Нека, вместо нея отговорят:

Най-накрая –

кой ще победи?

 

Спри! Човече, събери крилата!

Мами те съдбата,

докато си  жив.   

Крез е казал: „Само след смъртта си, 

ще познаеш, бил ли си щастлив!“ 

 

Маргарита Мартинова

 


[i]  Веднага след раждането пророк Мойсей е бил пуснат в кошница по водите на река Нил.

[ii] Буболечката (насекомото), в което се превръща главният герой от разказа „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Margarita Martinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...