Тя е кучка. И е ангел шестокрил! 

Кръв в дробовете.

И песен на сирена. 

Тя е сгърчена на пода неизмит.  

И е мълния на бляскавата сцена.  

Още с раждането

в кошница те слага –

пускате по жълтите води[i]…

Срутва те с небесната си слава.

Мъчи те през земните ти дни.

Ти си мишката

във ноктите й остри.

„Буболечката“[ii] на нейната стена.  

И да молиш Бога, и да постиш – 

влачи те във своята река. 

Ах, съдбата ли е?

„Майната й!“ – казваш.

Бос в жаравата й

можеш да вървиш. 

Себе си и нея да наказваш. 

Като мавър – да я удушиш.  

Не тя тебе –

ти ще я въртиш  

върху шиш –  

пречупена, без воля.

Изневерите й няма да простиш.

Във зандан безок

ще я затвориш.

С нож корема на небето ще разпориш,

ще разплачеш милион звезди.

Нека, вместо нея отговорят:

Най-накрая –

кой ще победи?

Спри! Човече, събери крилата!

Мами те съдбата,

докато си  жив.   

Крез е казал: „Само след смъртта си, 

ще познаеш, бил ли си щастлив!“ 

Маргарита Мартинова

[i]  Веднага след раждането пророк Мойсей е бил пуснат в кошница по водите на река Нил.

[ii] Буболечката (насекомото), в което се превръща главният герой от разказа „Метаморфозата“ на Франц Кафка