25.06.2019 г., 19:14

Събери крилата

938 2 1

Тя е кучка. И е ангел шестокрил! 

Кръв в дробовете.

И песен на сирена. 

Тя е сгърчена на пода неизмит.  

И е мълния на бляскавата сцена.  

 

Още с раждането

в кошница те слага –

пускате по жълтите води[i]

Срутва те с небесната си слава.

Мъчи те през земните ти дни.

Ти си мишката

във ноктите й остри.

„Буболечката“[ii] на нейната стена.  

И да молиш Бога, и да постиш – 

влачи те във своята река. 

 

Ах, съдбата ли е?

„Майната й!“ казваш.

Бос в жаравата й

можеш да вървиш. 

Себе си и нея да наказваш. 

Като мавър – да я удушиш.  

Не тя тебе –

ти ще я въртиш  

върху шиш –  

пречупена, без воля.

Изневерите й няма да простиш.

Във зандан безок

ще я затвориш.

С нож корема на небето ще разпориш,

ще разплачеш милион звезди.

Нека, вместо нея отговорят:

Най-накрая –

кой ще победи?

 

Спри! Човече, събери крилата!

Мами те съдбата,

докато си  жив.   

Крез е казал: „Само след смъртта си, 

ще познаеш, бил ли си щастлив!“ 

 

Маргарита Мартинова

 


[i]  Веднага след раждането пророк Мойсей е бил пуснат в кошница по водите на река Нил.

[ii] Буболечката (насекомото), в което се превръща главният герой от разказа „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Margarita Martinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...