Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
12 mar 2011, 21:04

Събирам бисерния въздух 

  Poesía » Versos blancos
886 0 5

Все по-дълбоко,
синкаво-студено,
събирам бисерния въздух,
от устните ти отлетял...
Ти, морски мой,
широко вдън замахнал
три пъти с опашка
и далдисал
във водния покой...
Къде си?
Сега те търся
обръщам къмъни,
разплитам водорасли,
звезди разбождам
и пляскам рибите по хълбок,
размествам костенурки,
отщипвам раци,
разкичвам анемони...
Къде изчезна тялом, принце воден?
Дали вълна отново
с лунен взор
при мене ще те върне?
...
Във детския албум
ми се усмихваш -
в морето черно-бяло до колене,
прегърнал някак си нехайно
през рамото си...
мене!

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "далдисал..." може би е заради значението на тази дума в друг език... но някак странно се връзва с представата ми за разпадане...

    Харесват ми думите ти!
  • Честит Имен Ден, Лилия!
  • Здравей, Антоан, анемони са вид морски живинки, приличат на цветя и украсяват мидите, залепват и на други водни обитатели. А когато прибоят те хвърли върху скалите, и ти се хванеш за анемоните, изглежда чудесно, но после може да си срежеш пъстите с някоя мидичка. Това е. Благодаря, за топлия коментар.
    Нининини, приятно ми е, че се отби...
  • Феичке, ти си ми талисман! Благодаря ти!
  • Обичам да те чета!
Propuestas
: ??:??