Аквалия (Лилия Ресенска) Аквалия (Лилия Ресенска)
51
Mar 12, 2011, 9:04 PM

Събирам бисерния въздух

1.2K 0 5

Все по-дълбоко,
синкаво-студено,
събирам бисерния въздух,
от устните ти отлетял...
Ти, морски мой,
широко вдън замахнал
три пъти с опашка
и далдисал
във водния покой...
Къде си?
Сега те търся
обръщам къмъни,
разплитам водорасли,
звезди разбождам
и пляскам рибите по хълбок,
размествам костенурки,
отщипвам раци,
разкичвам анемони...
Къде изчезна тялом, принце воден?
Дали вълна отново
с лунен взор
при мене ще те върне?
...
Във детския албум
ми се усмихваш -
в морето черно-бяло до колене,
прегърнал някак си нехайно
през рамото си...
мене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • beti
    beti
    "далдисал..." може би е заради значението на тази дума в друг език... но някак странно се връзва с представата ми за разпадане...

    Харесват ми думите ти!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Честит Имен Ден, Лилия!
  • Аквалия (Лилия Ресенска)
    Аквалия (Лилия Ресенска)
    Здравей, Антоан, анемони са вид морски живинки, приличат на цветя и украсяват мидите, залепват и на други водни обитатели. А когато прибоят те хвърли върху скалите, и ти се хванеш за анемоните, изглежда чудесно, но после може да си срежеш пъстите с някоя мидичка. Това е. Благодаря, за топлия коментар.
    Нининини, приятно ми е, че се отби...
  • Аквалия (Лилия Ресенска)
    Аквалия (Лилия Ресенска)
    Феичке, ти си ми талисман! Благодаря ти!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Обичам да те чета!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0