Събирам бисерния въздух
Все по-дълбоко,
синкаво-студено,
събирам бисерния въздух,
от устните ти отлетял...
Ти, морски мой,
широко вдън замахнал
три пъти с опашка
и далдисал
във водния покой...
Къде си?
Сега те търся
обръщам къмъни,
разплитам водорасли,
звезди разбождам
и пляскам рибите по хълбок,
размествам костенурки,
отщипвам раци,
разкичвам анемони...
Къде изчезна тялом, принце воден?
Дали вълна отново
с лунен взор
при мене ще те върне?
...
Във детския албум
ми се усмихваш -
в морето черно-бяло до колене,
прегърнал някак си нехайно
през рамото си...
мене!
© Лилия Ресенска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Честит Имен Ден, Лилия!
-
Здравей, Антоан, анемони са вид морски живинки, приличат на цветя и украсяват мидите, залепват и на други водни обитатели. А когато прибоят те хвърли върху скалите, и ти се хванеш за анемоните, изглежда чудесно, но после може да си срежеш пъстите с някоя мидичка. Това е. Благодаря, за топлия коментар.
Нининини, приятно ми е, че се отби...
-
Феичке, ти си ми талисман! Благодаря ти!
-
Обичам да те чета!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесват ми думите ти!