12.03.2011 г., 21:04

Събирам бисерния въздух

Поезия » Бели стихове

1.2K 0 5

Все по-дълбоко,
синкаво-студено,
събирам бисерния въздух,
от устните ти отлетял...
Ти, морски мой,
широко вдън замахнал
три пъти с опашка
и далдисал
във водния покой...
Къде си?
Сега те търся
обръщам къмъни,
разплитам водорасли,
звезди разбождам
и пляскам рибите по хълбок,
размествам костенурки,
отщипвам раци,
разкичвам анемони...
Къде изчезна тялом, принце воден?
Дали вълна отново
с лунен взор
при мене ще те върне?
...
Във детския албум
ми се усмихваш -
в морето черно-бяло до колене,
прегърнал някак си нехайно
през рамото си...
мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

beti

"далдисал..." може би е заради значението на тази дума в друг език... но някак странно се връзва с представата ми за разпадане...

Харесват ми думите ти!

2011-06-02T10:31:29+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Честит Имен Ден, Лилия!

2011-04-17T20:54:30+03:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Здравей, Антоан, анемони са вид морски живинки, приличат на цветя и украсяват мидите, залепват и на други водни обитатели. А когато прибоят те хвърли върху скалите, и ти се хванеш за анемоните, изглежда чудесно, но после може да си срежеш пъстите с някоя мидичка. Това е. Благодаря, за топлия коментар.
Нининини, приятно ми е, че се отби...

2011-03-13T15:51:31+02:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Феичке, ти си ми талисман! Благодаря ти!

2011-03-13T09:39:34+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Обичам да те чета!

2011-03-12T22:57:40+02:00