thedac (Димитър Драганов)
873 1129
21 ago 2022, 9:17

Събиране на парчетата 

  Poesía
392 1 4

Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.

Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.

Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.

Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
 

Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих.

Колко пъти не можех да видя радостта, за която платих

сто морета, прелели от мъка, сто небета – пияни деца,

но запомних добрата заръка – да не спирам с любов да творя.
 

След цунами изплувах на кея и си казах, че трябва да спра

за душици фалшиви да грея. Бавно тръгнах към нова съдба.

Промених се до сетния корен. Днес обичам живота велик!

Аз прегърнах и образа морен на един трансформиращ ме миг.
 

Да обичаш живота, се учиш, щом затвориш капак на ковчег

и се луташ – размазано куче под ужасно високия пек.

Много пъти застанах пред гроба, много мъка в живота видях,

но прощавам на хорската злоба, за да кажа накрая Живях!

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??