thedac (Димитър Драганов)
873 1129
21.08.2022 г., 9:17 ч.

Събиране на парчетата 

  Поезия
391 1 4

Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.

Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.

Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.

Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
 

Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих.

Колко пъти не можех да видя радостта, за която платих

сто морета, прелели от мъка, сто небета – пияни деца,

но запомних добрата заръка – да не спирам с любов да творя.
 

След цунами изплувах на кея и си казах, че трябва да спра

за душици фалшиви да грея. Бавно тръгнах към нова съдба.

Промених се до сетния корен. Днес обичам живота велик!

Аз прегърнах и образа морен на един трансформиращ ме миг.
 

Да обичаш живота, се учиш, щом затвориш капак на ковчег

и се луташ – размазано куче под ужасно високия пек.

Много пъти застанах пред гроба, много мъка в живота видях,

но прощавам на хорската злоба, за да кажа накрая Живях!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??