5 nov 2009, 22:07

Съблечен стих

  Poesía » Civil
938 0 1

Съблечен стих -

              душата е оголена под него;

няма нужда да свеждам глава като влизам във храма ти.

                           Откраднати,

търсят минутите път,

да се върнат в живота ми

 

- триптих -

от вчера, днес и утре е смехът ми

 тих... или...

Няма смисъл да шепна във храма ти..

... душата ми е гола

и безсрамна,

наметната само с младостта ми - безразсъдна

 

пръчка в колелото -

 

                                     светът така се преобърна...

                                                                  изведнъж

Помните ли лудостта ни?

Или отдавна бе това..

Преди да съблечете дързостта ни...?

И мечтите -

            една по една....

 

Сега е всеки сам... прегънал тялото си натежало -

във собствен храм

и пред очите му е бяло...

защото черното е избледняло

... в примирение...

 

Още съм там

не знам докога...

има ли спасение... се чудя сега...

за стиха ми...?

 

Протегнала ръката си

малка

и силна,

и търсеща...

знам, че още и ти, като мен,

си изправен

и непримирен

 

- съблечен стих...

 

не чувам детски глъч,

по устните на някои само

ропот тих

 

                    - остана прозата -

ала мечтата ми не ще умре,

не ще увехне, преди да е разцъфнала -

като на стария художник на ревера розата...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...