31 mar 2018, 21:44

Съблечи ме, Море 

  Poesía » De amor
1767 14 16

Съблечи ме, Море

 

Както вчера и днес, не посмях да отида
там, на нашето място, където
на килим с водорасли и пръснати миди,
всеки ден ме очаква морето.

 

И защо съм сама, зная аз, ще ме пита.
Как защо? И какво да му кажа?
Ще размята със ярост по мене вълните.
Сякаш, искайки да ме накаже.

 

Не ревнувай, Море, бях му казала аз.
Бе отдавна. Бях нежна и бледа.
Съблечи ме сега, ще му кажа. В екстаз
няма друг като теб, да ме гледа.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??