Съблечи ме, Море
Съблечи ме, Море
Както вчера и днес, не посмях да отида
там, на нашето място, където
на килим с водорасли и пръснати миди,
всеки ден ме очаква морето.
И защо съм сама, зная аз, ще ме пита.
Как защо? И какво да му кажа?
Ще размята със ярост по мене вълните.
Сякаш, искайки да ме накаже.
Не ревнувай, Море, бях му казала аз.
Бе отдавна. Бях нежна и бледа.
Съблечи ме сега, ще му кажа. В екстаз
няма друг като теб, да ме гледа.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
