30 sept 2007, 12:05

Съблечи ме от илюзиите ми

  Poesía
728 0 5
"Защо се връщаш? Недей!
Не мислиш ли, че малко късно идваш ти?
Защо се връщаш? Недей!
Та аз за теб забравил съм почти!"
         по песен на Васил Найденов

Отнася всяка болка водата
на забравата! -
напукани от жажда
устните ми
и днес забравиха да пият -
препълнено с тъга по теб
сърцето ми
тягостно мълчи -
/9.11.04/

Дали и аз като Снежната кралица
подреждам стъкълцата
в своята душа?
Не мога да умирам всеки миг
разядена
от тъжни истини
/22.02.05/

Към теб - пред хорските очи
съм устремена
и чувам те - през техните лъжи
как милваш ме
с гласа си...
мечтите запокитих
илюзорни
с усмивка жаля
излъганата си душа
/26.05.05/

Мислех, че ще измисля
забравата,
и всичките думи - неказаните...
Смъкни тази моя илюзия,
моля те!
Само с нея съм
облечена...
/29.09.07/

(отронени сълзи, от чувства, през годините...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...