Събличах те
копче по копче,
копнеех да бъдем едно цяло
и те милвах с премръзнали пръсти,
целувах голото ти тяло.
Върху коприната излишни са всичките думи.
Когато събирам косите ти в шепи -
разсипват се меки върху ми
като лека розова пепел...
Довечера ще бъдеш ли пак с мене,
в съня ми, дори и за кратко?
Зная, че е забранено,
но затова ми е толкова сладко -
да те обичам,
да те целувам,
да те събличам,
да те сънувам.
07.08.07
© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados