18 feb 2009, 13:56

Събличам те...

  Poesía
1.1K 0 7
Отесня ми вехтият корсет,

впил нокти в умореното ми тяло.

Без дъх ме оставя, без взор, и без слух,

и лицето ми става тебеширено бяло.

Заболя ме от този налуден копнеж

по дни бъдещи, обещания дадени,

неизпълнени, в онзи бърз водовъртеж

от часове, взети назаем и крадени.

Събличам те, безумна моя Любов,

не си ми по мярка!

Ще танцувам по въглени от днес!

Нестинарка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...