18 февр. 2009 г., 13:56

Събличам те... 

  Поэзия
840 0 7
Отесня ми вехтият корсет,

впил нокти в умореното ми тяло.

Без дъх ме оставя, без взор, и без слух,

и лицето ми става тебеширено бяло.

Заболя ме от този налуден копнеж

по дни бъдещи, обещания дадени,

неизпълнени, в онзи бърз водовъртеж

от часове, взети назаем и крадени.

Събличам те, безумна моя Любов,

не си ми по мярка!

Ще танцувам по въглени от днес!

Нестинарка...

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??