Събличам те...
Отесня ми вехтият корсет,
впил нокти в умореното ми тяло.
Без дъх ме оставя, без взор, и без слух,
и лицето ми става тебеширено бяло.
Заболя ме от този налуден копнеж
по дни бъдещи, обещания дадени,
неизпълнени, в онзи бърз водовъртеж
от часове, взети назаем и крадени.
Събличам те, безумна моя Любов,
не си ми по мярка!
Ще танцувам по въглени от днес!
Нестинарка...
впил нокти в умореното ми тяло.
Без дъх ме оставя, без взор, и без слух,
и лицето ми става тебеширено бяло.
Заболя ме от този налуден копнеж
по дни бъдещи, обещания дадени,
неизпълнени, в онзи бърз водовъртеж
от часове, взети назаем и крадени.
Събличам те, безумна моя Любов,
не си ми по мярка!
Ще танцувам по въглени от днес!
Нестинарка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
