Отесня ми вехтият корсет,
впил нокти в умореното ми тяло.
Без дъх ме оставя, без взор, и без слух,
и лицето ми става тебеширено бяло.
Заболя ме от този налуден копнеж
по дни бъдещи, обещания дадени,
неизпълнени, в онзи бърз водовъртеж
от часове, взети назаем и крадени.
Събличам те, безумна моя Любов,
не си ми по мярка!
Ще танцувам по въглени от днес!
Нестинарка...