inaMay (Калина Костова)
55 29
28 may 2008, 7:50

Събличане от нощ и глътка дъжд от утро 

  Poesía » Versos blancos
750 0 11 
 
Нощта съблича лунната си дреха. 
Това е празник. 
Така изписва се в небето, 
в онази сянка, от която 
струи самото чувство на събличане... 
То винаги прилича 
на едно непрежалимо вричане 
в безкрайността, 
с която се повтаря... 
особено, когато се обичаме 
и сме разбрали съществуването, 
за да направим себе си 
от този свят частица...
Дъждът, разплакан сняг,
дошъл преди да се посее утрото,
изсипа превалялата тъга
във шепите на локвите,
в които се оглеждаше дъга,
едва започнала да свети
и затова такава 
светнала от необятност.
Безкрайни са отлитащите сънища,
но те са преживени наобратно
и са облечени от думи като: 
знам, дошъл си, с теб съм, мой сън...
Отпих от този дъх,
от който някой вече
беше дишал...
усеща се по-вливащо,
отколкото е всяко утро.
А ти си повече,
защото спрях да съществувам.
Не ми попречи
да те имам в себе си,
преди да съм отминала...
Забързано зелено 
примамва свежата алея
в парка -
изтритите й точки,
от толкова допиране
с дъжда,
са цъфнали в очи
на теменужки.
Луната е заспала
в погледите,
а хората са я забравили
в очите си...

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
    ПОздрав!
  • Потопих се...Нали затова сме тук - да се запознаем и познаем...
  • Благодаря, приятелчице! Благодаря на теб, Димитър, Мариники и всички други, които сте се отбили тук, а аз не ви познавам! Прекрасен ден на всички ви желая!
  • Невероятно пишеш!Картината оживява с притаената болка,която съдржа в себе си надеждата за нейното преодоляване в копнежа,изпълнен с нежност,но се вижда и една чувствителна душевност,изпълнена с ранимост!!!
  • Изключително красив стих...!
    много, много ми хареса...с обич, Калина.
  • Поздрав, хареса ми!
  • "Дъждът,разплакан сняг,
    дошъл преди да се посее утрото..."
    Поздравления!
  • прекрасно е! поздрав!
  • Много хубаво!
    Поздрави!
  • "Отпих от този дъх,
    от който някой вече
    беше дишал...
    усеща се по-вливащо,
    отколкото е всяко утро."

    Приятелчице, усещаш от какво имам нужда!
    Да знаеш само как се радвам, че мога да отпивам жадни глътки от разноцветния ти дъх, преливаш чашата на приказния ти свят!
    Прегръщам те, Приятелчице!
  • браво
Propuestas
: ??:??