Събличане от нощ и глътка дъжд от утро

May 28, 2008, 7:50 AM

Poetry » White poetry

897 0 11

Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане...
То винаги прилича
на едно непрежалимо вричане
в безкрайността,
с която се повтаря...
особено, когато се обичаме
и сме разбрали съществуването,
за да направим себе си ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Събличане от нощ и глътка дъжд от утро

Want to read more?

Random works