8 nov 2022, 19:08

Събор на св. Арахангел Михаил (Арахангеловден)

  Poesía
698 0 0

В небето се долавя плясък на крила,

девойката глас чу за прокоба.

В чист блясък ангел долетя,

син Божий знай ти ще родиш,

дете от непорочната утроба.

 

И мина време във Витлеем,

там в ясла скромна на обора.

Роди се тихо, кротко младенец,

звезда небесна светна в кръгозора.

 

Уплашено овчари гледаха небето,

но ангел извести им, че роди се царят.

Не бойте се, при него Вий идете,

на царство Божие е тука господарят.

 

Забързани явиха се те там веднага,

при този дето с висше се полага.

А мъдреци от изток с дарове, поклон,

помолиха се нему за да им помага.

 

В пустинята бе изкушен от сатаната,

светът ти давам рече дяволът лукаво.

Но мигом разпиля го от небето светлината,

светът без туй мой, махни се дяволе рогати.

 

А сетне разпнат бе за греховете наши,

апостолите седнали унили тръпнеха без вяра.

Мария от Магдала гроба бе намерила без тяло,

от вяра силна обладана беше само тя изцяло.

 

Възнесе се след туй на небесата,

отнесе греховете наши там в небитието.

Но ангелите днес ни гледат от небето,

та зло щом тук яви се то да бъде неприето.

 

И ангел бял във себе си днес всеки има,

и в пролет, лято, есен или люта зима.

На ангела говоря ставай, разпери крилата,

в мен зло щом има ти стъпчи го на земята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...