В небето се долавя плясък на крила,

девойката глас чу за прокоба.

В чист блясък ангел долетя,

син Божий знай ти ще родиш,

дете от непорочната утроба.

И мина време във Витлеем,

там в ясла скромна на обора.

Роди се тихо, кротко младенец,

звезда небесна светна в кръгозора.

Уплашено овчари гледаха небето,

но ангел извести им, че роди се царят.

Не бойте се, при него Вий идете,

на царство Божие е тука господарят.

Забързани явиха се те там веднага,

при този дето с висше се полага.

А мъдреци от изток с дарове, поклон,

помолиха се нему за да им помага.

В пустинята бе изкушен от сатаната,

светът ти давам рече дяволът лукаво.

Но мигом разпиля го от небето светлината,

светът без туй мой, махни се дяволе рогати.

А сетне разпнат бе за греховете наши,

апостолите седнали унили тръпнеха без вяра.

Мария от Магдала гроба бе намерила без тяло,

от вяра силна обладана беше само тя изцяло.

Възнесе се след туй на небесата,

отнесе греховете наши там в небитието.

Но ангелите днес ни гледат от небето,

та зло щом тук яви се то да бъде неприето.

И ангел бял във себе си днес всеки има,

и в пролет, лято, есен или люта зима.

На ангела говоря ставай, разпери крилата,

в мен зло щом има ти стъпчи го на земята!