11 dic 2011, 10:38

Събота

  Poesía
941 0 2

СЪБОТА

 

Във събота камбаните не бият,

пустее шумният площад,

във събота и вълците не вият,

забравили за своя вълчи глад.

 

Във събота летят големи птици,

във събота мирише на смола.

Скиторят перхидролени девици

извън решетките на бащини къщя.

 

Във събота очите ми са дръзки,

забравям тъмния си шал

и хуквам като гладно хъски

отвъд леда на ежедневната печал.

 

Недей във събота! Не се обаждай!

Във събота пораствам с милиметър висина,

във събота с огради не ограждай

тъй скъпата ми еднодневна свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...