11 dic 2011, 10:38

Събота

  Poesía
946 0 2

СЪБОТА

 

Във събота камбаните не бият,

пустее шумният площад,

във събота и вълците не вият,

забравили за своя вълчи глад.

 

Във събота летят големи птици,

във събота мирише на смола.

Скиторят перхидролени девици

извън решетките на бащини къщя.

 

Във събота очите ми са дръзки,

забравям тъмния си шал

и хуквам като гладно хъски

отвъд леда на ежедневната печал.

 

Недей във събота! Не се обаждай!

Във събота пораствам с милиметър висина,

във събота с огради не ограждай

тъй скъпата ми еднодневна свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...