11.12.2011 г., 10:38

Събота

943 0 2

СЪБОТА

 

Във събота камбаните не бият,

пустее шумният площад,

във събота и вълците не вият,

забравили за своя вълчи глад.

 

Във събота летят големи птици,

във събота мирише на смола.

Скиторят перхидролени девици

извън решетките на бащини къщя.

 

Във събота очите ми са дръзки,

забравям тъмния си шал

и хуквам като гладно хъски

отвъд леда на ежедневната печал.

 

Недей във събота! Не се обаждай!

Във събота пораствам с милиметър висина,

във събота с огради не ограждай

тъй скъпата ми еднодневна свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...