11.12.2011 г., 10:38

Събота

940 0 2

СЪБОТА

 

Във събота камбаните не бият,

пустее шумният площад,

във събота и вълците не вият,

забравили за своя вълчи глад.

 

Във събота летят големи птици,

във събота мирише на смола.

Скиторят перхидролени девици

извън решетките на бащини къщя.

 

Във събота очите ми са дръзки,

забравям тъмния си шал

и хуквам като гладно хъски

отвъд леда на ежедневната печал.

 

Недей във събота! Не се обаждай!

Във събота пораствам с милиметър висина,

във събота с огради не ограждай

тъй скъпата ми еднодневна свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...