Dec 11, 2011, 10:38 AM

Събота

  Poetry
939 0 2

СЪБОТА

 

Във събота камбаните не бият,

пустее шумният площад,

във събота и вълците не вият,

забравили за своя вълчи глад.

 

Във събота летят големи птици,

във събота мирише на смола.

Скиторят перхидролени девици

извън решетките на бащини къщя.

 

Във събота очите ми са дръзки,

забравям тъмния си шал

и хуквам като гладно хъски

отвъд леда на ежедневната печал.

 

Недей във събота! Не се обаждай!

Във събота пораствам с милиметър висина,

във събота с огради не ограждай

тъй скъпата ми еднодневна свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...