Събота и неделя
Събота
Събота е тъмносиня.
Като време във пустиня
всичко тъне в тишина,
в мълчалива красота.
Ден почивен е, ура!
В настроение от сутринта
и със лекичка походка,
хоп, излизам на разходка.
В парка днес е гъч обаче
и едва-едва се влачат.
Всеки иска да разпуска
след солидната закуска.
Я кафе, я чай да гепат,
време малко да утрепат.
Въздух свеж навън да дишат,
във пейзажа да се впишат.
А след дългото разглеждане
време е за презареждане.
След оглеждане внимателно
се избира по-старателно
най-удобното кръчме
за кебапче със кюфте.
С порция картофки
или зеленчуци рохки.
Биричка за настроение,
да отпуснем поведението.
Че денят е за почиване,
за отмора, релаксиране.
В парка или планината,
с два-три сандвича в торбата,
важното е да успеете
истински да се посмеете.
Вечер танци, дискотека,
хвърляме два-три гюбека.
Изтощени се прибираме,
цяла нощ да се събираме.
Или може някой филм
да погледаме с любим.
После нежно да се гушнем,
тиха музика да слушаме.
Да заспим до сутринта
във блажена тишина.
Неделя
Неделята е портокал,
цвят оранж със плам и жар.
Сутрин с лекичка закуска
телевизора си пускам.
Гледам там какво ли не,
пия първото кафе.
Вестникът прелиствам,
гледам или се замислям.
За събития, проблеми,
актуални, наболели.
Пак чета, прехвърлям
и накрая го захвърлям.
Вторият почивен ден
е за домакинство отреден.
Чистене, пране, чинии,
прах и пода да измия.
Хлопам, тропам, щракам,
нищо не протакам.
Най-много за час
гледам да оправя аз,
че следобедът е мой
за почивка и покой.
Правя нещичко приятно -
вана с пяна ароматна
или книжка романтична,
филмче, нещо непрактично.
После пак в реалността
връщам се към пет часа.
Биричка си взимам,
бавничко отпивам
и мезенце мъничко
си нарязвам тъничко.
Телефонът проверявам,
на двама-трима позвънявам.
Ще се видим или не,
да се разберем поне.
Ако искат, аз съм Ок,
ако не, със дълъг скок
пак се мятам на дивана
с намерение да стана
чак, когато осъзная,
че ми писва да се шляя.
Слагам маска на лицето,
мажа си със крем ръцете,
всичко се подготвя в мен
пак за утрешния ден.
Лягам рано, имам норма,
за да съм в перфектна форма.
Че с неделята настъпва, зная,
пак на седмицата края.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Бузова Todos los derechos reservados
