16.05.2010 г., 23:27

Събота и неделя

937 0 3

Събота

 

Събота е тъмносиня.

Като време във пустиня

всичко тъне в тишина,

в мълчалива красота.

Ден почивен е, ура!

В настроение от сутринта

и със лекичка походка,

хоп, излизам на разходка.

В парка днес е гъч обаче

и едва-едва се влачат.

Всеки иска да разпуска

след солидната закуска.

Я кафе, я чай да гепат,

време малко да утрепат.

Въздух свеж навън да дишат,

във пейзажа да се впишат.

А след дългото разглеждане

време е за презареждане.

След оглеждане внимателно

се избира по-старателно

най-удобното кръчме

за кебапче със кюфте.

С порция картофки

или зеленчуци рохки.

Биричка за настроение,

да отпуснем поведението.

Че денят е за почиване,

за отмора, релаксиране.

В парка или планината,

с два-три сандвича в торбата,

важното е да успеете

истински да се посмеете.

Вечер танци, дискотека,

хвърляме два-три гюбека.

Изтощени се прибираме,

цяла нощ да се събираме.

Или може някой филм

да погледаме с любим.

После нежно да се гушнем,

тиха музика да слушаме.

Да заспим до сутринта

във блажена тишина.

 

 

 

 

 

 

 

Неделя

 

Неделята е портокал,

цвят оранж със плам и жар.

Сутрин с лекичка закуска

телевизора си пускам.

Гледам там какво ли не,

пия първото кафе.

Вестникът прелиствам,

гледам или се замислям.

За събития, проблеми,

актуални, наболели.

Пак чета, прехвърлям

и накрая го захвърлям.

Вторият почивен ден

е за домакинство отреден.

Чистене, пране, чинии,

прах и пода да измия.

Хлопам, тропам, щракам,

нищо не протакам.

Най-много за час

гледам да оправя аз,

че следобедът е мой

за почивка и покой.

Правя нещичко приятно -

вана с пяна ароматна

или книжка романтична,

филмче, нещо непрактично.

После пак в реалността

връщам се към пет часа.

Биричка си взимам,

бавничко отпивам

и мезенце мъничко

си нарязвам тъничко.

Телефонът проверявам,

на двама-трима позвънявам.

Ще се видим или не,

да се разберем поне.

Ако искат, аз съм Ок,

ако не, със дълъг скок

пак се мятам на дивана

с намерение да стана

чак, когато осъзная,

че ми писва да се шляя.

Слагам маска на лицето,

мажа си със крем ръцете,

всичко се подготвя в мен

пак за утрешния ден.

Лягам рано, имам норма,

за да съм в перфектна форма.

Че с неделята настъпва, зная,

пак на седмицата края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Бузова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За доста дните са все съботи и недели...
  • представа си нямаш как се забавлявам тук
    израпирах си и двете по два пъти

    на първото

    важното е да успеете
    истински да се посмеете.

    това го вакрах на едно две места като припев
  • Много весело си го написала! Хареса ми !!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...