17 may 2008, 8:35

Събота следобед

  Poesía
914 0 11
          Събота следобед


Краят на април
със капки дъжд
барабанеше по прозорците.
Възможно най-почтено
седнахме в един измислен храм.
Говорихме си глупости,
една и съща песен
слушахме стотици пъти,
едва-едва отпивахме от питиета,
кафетата не преброихме.
Не звъняха телефони,
не си задавахме въпроси.
Смяхме се без повод,
много премълчахме.
Ръка не си подадохме,
бутилката изхвърлихме,
(а можехме да я строшим в стената).
Заедно не тръгнахме в дъжда.
(И аз, и ти си имахме чадъри.)
Зад нас остана
някакъв следобед
в края на април...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....