Събота следобед
Събота следобед
Краят на април
със капки дъжд
барабанеше по прозорците.
Възможно най-почтено
седнахме в един измислен храм.
Говорихме си глупости,
една и съща песен
слушахме стотици пъти,
едва-едва отпивахме от питиета,
кафетата не преброихме.
Не звъняха телефони,
не си задавахме въпроси.
Смяхме се без повод,
много премълчахме.
Ръка не си подадохме,
бутилката изхвърлихме,
(а можехме да я строшим в стената).
Заедно не тръгнахме в дъжда.
(И аз, и ти си имахме чадъри.)
Зад нас остана
някакъв следобед
в края на април...
Краят на април
със капки дъжд
барабанеше по прозорците.
Възможно най-почтено
седнахме в един измислен храм.
Говорихме си глупости,
една и съща песен
слушахме стотици пъти,
едва-едва отпивахме от питиета,
кафетата не преброихме.
Не звъняха телефони,
не си задавахме въпроси.
Смяхме се без повод,
много премълчахме.
Ръка не си подадохме,
бутилката изхвърлихме,
(а можехме да я строшим в стената).
Заедно не тръгнахме в дъжда.
(И аз, и ти си имахме чадъри.)
Зад нас остана
някакъв следобед
в края на април...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
