May 17, 2008, 8:35 AM

Събота следобед

  Poetry
908 0 11
          Събота следобед


Краят на април
със капки дъжд
барабанеше по прозорците.
Възможно най-почтено
седнахме в един измислен храм.
Говорихме си глупости,
една и съща песен
слушахме стотици пъти,
едва-едва отпивахме от питиета,
кафетата не преброихме.
Не звъняха телефони,
не си задавахме въпроси.
Смяхме се без повод,
много премълчахме.
Ръка не си подадохме,
бутилката изхвърлихме,
(а можехме да я строшим в стената).
Заедно не тръгнахме в дъжда.
(И аз, и ти си имахме чадъри.)
Зад нас остана
някакъв следобед
в края на април...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...